На 3 март е подписан Санстефанският договор - част 2

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Kонстантинопол, а на 3-ти  март в малкото селце Сан Стефано, близо до града, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници и Османската империя от друга. Решенията, свъ

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Kонстантинопол, а на 3-ти  март в малкото селце Сан Стефано, близо до града, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници и Османската империя от друга. Решенията, свързани с  българския въпрос са уточнени от точка 6 до точка 11 на договора. Страната ни трябва да остане трибутарно княжество /което плаща данък на султана/,  да има местна войска и християнски управител. Границите на България се покриват с тези на Българската екзархия утвърдени през 1870 г. Те включват Северна България /без Северна Добруджа, която се дава на Румъния/, цяла Тракия /без района на Одрин и Гюмюржина/ и Македония /без Солун и Халкидически полуостров/. Точка 7 предвижда българският княз да бъде свободно избран от населението и  утвърден от Високата порта със съгласие на Великите сили. Точка 8 пък предвижда мощно военно присъствие на Русия в България, без да се уточнява времетраенето на окупацията.

Всичко това обаче остава само на книга, защото малко преди подписването , руският посланик в Константинопол граф Игнатиев получава тайна шифрограма с нареждане от руския министър-председател Горчаков,  договорът да има  характер само  на предварителен  протокол.

Руският цар Александър II  и неговият първи  министър Горчаков си дават сметка, че Европа няма да позволи Русия да завладее България, затова са принудени  на първо време  да се примирят със съществуването на някакво автономоно българско княжество, но решават  България да бъде орязана колкото се може повече.

И така  със Санстефанския мирен договор от 3 март, руското правителство  постига целта, която си поставя с войната. Русия дава много категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с искрена благодарност към Освободителката. Българите няма как да знаят, че договорът е предварителен  и временен и подлежи  на неизбежна ревизия. Това е строго поверително. Целта е  неблагоприятните последици   за нашия народ да се възприемат като резултат от намесата на западните Велики сили, а влиянието на Русия да се утвърди трайно.

Санстефанският мирен договор бележи началото на края на османското робство, но не и началото на съвремената българска държава -  това  е станало   с учредяването на Българската екзрхия през 1870 г. На 3 март 1878 г. се прави  опит османското робство да бъде заменено с руско владичество.  Не Санстефанският, а Берлинският договор по-късно спасява България от руска власт.  

Чак на 13 юни 1878 година,  когато от двама князе, трима графове и един маркиз, е подписан Берлинският договор,  се узаконяват новите български граници. България е разделена на три части - Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана. Всъщност нищо ново - Балканските проблеми никога не са решавани с оглед на Балканските интереси. Берлинският конгрес обаче не разпокъсва България, а само потвърждава разпокъсването, което предварително е уговорено от Русия и  Великобритания. Русия, всъщност, има пряка връзка за националното разединение на българите.

Нищо чудно, че през 1916 година, Иван Вазов, който преди възхвалява Русия и руския народ в поезията си,  пише:

" О,руси! Аз друг път ви  славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви  ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!" 

И все пак, Санстефанският мирен договор има своето значение. Този ден  ни показва, че Вавил Левски не умря напразно,  жертвите на Априлското въстание не  са дадени напразно, че   доброволците, които се сражават и загиват по време на войната, не  са дали  живота си напразно.

У нас винаги се е празнувал този празник. За първи път той се чества през 1880 г., а от 1888 година започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. След 9  септември, еднократно денят  е отбелязан като национален  празник на 3 март 1978 година, по повод 100-годишнината от Освобождението. През 1988 г. 3 март става официлен празник, а след промените от 1990 г., с решение на парламента, 3 март е обявен за Национален празник на страната.

  Автор: Албена Иванова